Постинг
11.03.2010 01:15 -
Днес не съм в настроение
Автор: high
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1083 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2010 01:17
Прочетен: 1083 Коментари: 4 Гласове:
1
Последна промяна: 11.03.2010 01:17
Днес не съм в настроение... и вчера не бях. Нека помисля... май и преди това не бях добре. Защо по дяволите не съм щастлив, като почти всичко ми е наред. Жив съм и се радвам на добро здраве, имам приятели, за които мнозина биха само мечтали, семейството ми също е добре, въпреки че скоро имахме малко разногласия, но пък по-добри от тях не мога и да си представя... те са ми пример, как трябва да се отглежда едно дете и много си ги обичам... но въпроса не беше за тях, а какво не ми е наред! Пари- стигат ми за всичко необходимо, доволен съм и на това, което имам, защото има хора, които и това нямат :( Образованието? Е да, трудничко си е в университета, но се справям все някак, харесва ми това, което уча, въпреки че има доста глупости в част от предметите...
Май всеки, който чете този пост се е досетил какво не ми е наред, но аз няма да се издам.
За да подобря настроението си, вчера разгледах почти всичките 10гБ снимки, които са ми на компютъра, а днес дори след изкараната отлична оценка в университета(нещо, което за първи път ми се случва) пак не съм щастлив... Преди съм се чувствал истински щастлив от пълноценна тренировка във фитнеса, от мотаенето с приятелите, а истински щастливият ми момент в живота, изпълнен с толкова много топлина, простота и красота е, когато плувах сам в морето на изгрев слънце. Нямаше ги пренаселените плажове, шумът на дискотеките, бяхме само аз, галещите лъчи на изгряващото слънце, топлият полъх на морския въздух, реещите се из небето чайки и нежно разбиващите се топли вълни на морето. Тогава се чувствах истински жив, истински свободен, истински щастлив...
А сега какво? Някакъв си кучи студ навън, сняг по никое време Март месец и само безсърдечни, меркантилни, егоистични лица около мен. Кога е отминало времето, когато хората са изпитвали чувства, а не са се интересували само от финансовото ти състояние, сексуалните ти възможности и годината на производство на колата, която караш?!?
Откакто съм в София, научих, че трябва да си безсърдечен, за да не те нараняват, трябва да си нахален, за да оцеляваш и трябва да си гадняр, за да те уважават!
Ама аз не искам това, в егати безскрупулния свят живеем.
Най-мъчно ми стана на 3ти Март, когато като ходих на Площад Народно Събрание и видях с очите си как България умира, дори не разбрах тази сбирщина от хора за какво бяха отишли там?!? Това не може да се нарече народ, едни ми пуснали чалга от телефоните, други ми миришат на бъчва от километри, а други само се чудят каква глупост да направят. Кулминацията беше, когато някои дори не зачетоха химна на Република България и си говореха, смяха и мятаха се като пълни идиоти. И аз го правя това, но всичко си има време и място, а това определено не беше мястото! За армията нямам думи, групичка униформени, които се предполага, че трябва да ни защитава при евентуални нападения... Бог да ни е на помощ!
Като заключение ще сложа една мисъл, която прочетох от един приятел:
Тялото имаше нужда от малко, а защо бе толкова голям гладът на духа?
Искрено и лично,
Мартин К.
Май всеки, който чете този пост се е досетил какво не ми е наред, но аз няма да се издам.
За да подобря настроението си, вчера разгледах почти всичките 10гБ снимки, които са ми на компютъра, а днес дори след изкараната отлична оценка в университета(нещо, което за първи път ми се случва) пак не съм щастлив... Преди съм се чувствал истински щастлив от пълноценна тренировка във фитнеса, от мотаенето с приятелите, а истински щастливият ми момент в живота, изпълнен с толкова много топлина, простота и красота е, когато плувах сам в морето на изгрев слънце. Нямаше ги пренаселените плажове, шумът на дискотеките, бяхме само аз, галещите лъчи на изгряващото слънце, топлият полъх на морския въздух, реещите се из небето чайки и нежно разбиващите се топли вълни на морето. Тогава се чувствах истински жив, истински свободен, истински щастлив...
А сега какво? Някакъв си кучи студ навън, сняг по никое време Март месец и само безсърдечни, меркантилни, егоистични лица около мен. Кога е отминало времето, когато хората са изпитвали чувства, а не са се интересували само от финансовото ти състояние, сексуалните ти възможности и годината на производство на колата, която караш?!?
Откакто съм в София, научих, че трябва да си безсърдечен, за да не те нараняват, трябва да си нахален, за да оцеляваш и трябва да си гадняр, за да те уважават!
Ама аз не искам това, в егати безскрупулния свят живеем.
Най-мъчно ми стана на 3ти Март, когато като ходих на Площад Народно Събрание и видях с очите си как България умира, дори не разбрах тази сбирщина от хора за какво бяха отишли там?!? Това не може да се нарече народ, едни ми пуснали чалга от телефоните, други ми миришат на бъчва от километри, а други само се чудят каква глупост да направят. Кулминацията беше, когато някои дори не зачетоха химна на Република България и си говореха, смяха и мятаха се като пълни идиоти. И аз го правя това, но всичко си има време и място, а това определено не беше мястото! За армията нямам думи, групичка униформени, които се предполага, че трябва да ни защитава при евентуални нападения... Бог да ни е на помощ!
Като заключение ще сложа една мисъл, която прочетох от един приятел:
Тялото имаше нужда от малко, а защо бе толкова голям гладът на духа?
Искрено и лично,
Мартин К.
Наистина ли си на 19 години?
цитирай
2.
анонимен -
:)
11.03.2010 12:20
11.03.2010 12:20
Почти 20, но като че ли не съм си много на мястото в последно време...
цитирай
3.
анонимен -
Многознайко
11.03.2010 22:28
11.03.2010 22:28
Толкова си прав, приятелю! Наистина времето, в което живеем, овълчва хората и притъпява, дори убива, всяко човешко качество! Надявам се с времето да съхраниш в себе си Човека и да продължаваш да търсиш онова нещо, което ти липсва да си истински щастлив!
Н.Д.
цитирайН.Д.
Браво, Марто.
Излял си си душата, а най-тъжното е, че си доста прав.
цитирайИзлял си си душата, а най-тъжното е, че си доста прав.
